Здравейте, преди около 18 месеца си закупих първия велосипед с цел да се движа по интензивно. Преставляваше един центурион със седем вътрешни скорости. Започнах да го използвам , като излетите ми бяха около 15-20 км за ден. След седмица реших да направя 50 км и разбрах, че  ще ми трябва друг велосипед, шосеен. Тъй като се водех главно от цената, която е важна но не най-важното нещо си закупих следващия велосипед. Също беше Центурион, но в последствие се оказа, че  е "събиран" от различни компоненти, но беше подходящ за по дълги дистанции. Закупих си автомати,  обувки и екипировка. Започнах да правя по 100  и повече километри на излет.С всеки изминат километър се чувствах укрилен и свободен, щаслив, че съм сред природата на нашата красива страна.  Тогава някой ми каза за Бреветите - организирано каране на големи дистанции. Казах си, защо да не опитам. Първият ми бревет беше 205 км , а именно Трънския Бревет - един от най-тежките в тези километри. Учудването ми беше , че имаше много хора от различен пол, възраст и социален статус. Това означава, че когато интересите са общи се изгражда идеализъм без финансова облага - нещо непознато за нашите географски ширини. Видях истински подготвени колоездачи, както физически, така и визуално. След повече от половината дистанция си помислих, че няма да доживея финала, защото нямах сили и опит за такова изпитание. През няколко километра и минути или аз разминавах някой или в повечето случаи някой раминаваше мен с окуражаващите думи  - "Давай друже, Браво колега, Давай, давай, остана още малко..." Успях да завърша макар и с много перипетии и ужасна умора, но със страхотно удоволетворение. След финала си казах: край това беше няма да карам повече велосипед. Имах болки по цялото тяло, всеки мускул, а особено място с което контактуваше седалката на моя велоситед. За моя голямо учудване след няколко дни се качих отново на велосипеда ми и го подкарах. След няколко дни потърсих някой от хората с които се бях запознал за да караме организирано. Смених седалката, кормилото, някой компоненти по движението. Забелязах, че има малки подобрения в скороста и динамиката на вдижение. Така се стигна и до покупката на последният ми велоситед от известна марка с карбонова рамка и марково движение. Бях много щаслив от изгодната сделкакоято бях сключил. Започнах да карам с по-голямо желание, но това което установих след няколко бревета, че пак съм направил не правилен избор, а именно ГРЕШЕН РАЗМЕР.   Смених лапа, кормило, седалка но пак не беше достатъчно за удобно и дълго каране. Но все пак трябваше да карам и продължих да карам този моя НЕУДОБЕН КРАСАВЕЦ. Така, че драги колеги не избирайте велосипеда по цвят и марка, а по РАЗМЕР.  Това е все едно да си купиш обувки един номер по-големи или по-малки защото ти харесват или са модерни, не стават за носене , а само за СНИМКА !!!